Шест мислещи шапки - какво представлява популярният метод за справяне с проблеми и вземане на решения?
“Шест мислещи шапки ” е известен способ за брейнсторминг, справяне с проблеми и взимане на решения.
Шестте мислещи шапки оказват помощ избран въпрос да се прегледа от шест разнообразни страни (гледни точки). Това е потребно и се прави за да се реши обстановката по уравновесен метод и да се вземе най-хубавото решение.
Методът е откритие на малтийския мислител Едуард де Боно, който го разпространява през 1985 година в своята едноименна книга “Шест мислещи шапки ”.
Нека разгледаме “Шестте мислещи шапки ” по-подробно:
Методът на шестте мислещи шапки предизвика хората да мислят отвън одобрените си мисловни схеми, възприемайки шест обособени гледни точки. Всяка позиция се символизира от шапка с избран цвят:
Бяла шапка;
Червена шапка;
Черна шапка;
Жълта шапка;
Зелена шапка;
Синя шапка.
Как работи методът?
Хората от групата поставят (символично) на главата си първо една от шапките. След като обмислят или изчерпят всички благоприятни условия посредством вида мислене, който символизира шапката, те минават към шапка с нов цвят и така нататък, до цялостната ротация на всички шест шапки.
Методът може да се употребява както по време на групови работни срещи, по този начин и независимо. Целта и в двата случая е да се получи едно по-задълбочено схващане върху избран проблем, с което да бъде усъвършенстван и процесът по вземане на решения.
Ето по какъв начин самият Едуард де Боно показва концепцията си за “Шест мислещи шапки ”:
Нека разгледаме по-подробно спецификата на всяка една шапка, т.е. всеки присъщ метод на мислене.
1. Бяла шапка
Бялата шапка е знак на обективното мислене и е обвързвана с данните, информацията, въпросите, които обясняват една или друга информация, както и със слушането, несъмнено.
Хората, за които споделяме, че са си поставили бялата шапка, са хора, които търсят или дават информация. И така като креативно мислене и мисленето въобще не е допустимо без информация, бялата шапка е методът (като жанр на поведение) да се дава или събира такава информация.
Едуард де Боно отбелязва следното във връзка на бялата шапка:
“Представете си един компютър, който дава обстоятелствата и цифрите, които са му поискани. Компютърът е безпристрастен и справедлив. Той не предлага тълкования или отзиви.
Когато мислещият човек носи бялата шапка, той играе ролята на компютър.
Могат да ви помолят да си сложите бяла мислеща шапка или можете да поискате различен да сложи бяла мислеща шапка. Можете също по този начин да решите самичък да си сложите бяла мислеща шапка, както и самичък да я свалите. ”
Мисленето на бялата шапка значи стриктност и изясненост. Мислещият в бяло се стреми да бъде колкото се може по-неутрален и справедлив при търсенето или даването на информацията. Бялото (отсъствието на цвят) е знак на индиферентност.
2. Червена шапка
Червената шапка се свързва с възприятията и интуицията.
Понякога ние не можем да сме сигурни в едно или друго наше деяние, само че вътрешно усещаме, че знаем какво е нужно да създадем. Червената шапка е мисленето в областта на ирационалното, на интуитивното, т.е. на база на събран опит от предишното, само че без задоволително информация и обстоятелства.
Едуард де Боно отбелязва следното във връзка на алената шапка: “Когато мислещият човек си поставя алената шапка, има опция да каже: „ Ето какво усещам аз по този въпрос. “
Червената шапка легитимира възприятията и чувството като значима част от мисленето. Тя дава израз на вътрешното ни възприятие, тъй че да може да стане част от картата на мисленето. Червената шапка разрешава на мислещия да изследва вътрешното чувство на другите, като ги помоли за тяхното „ алено “ мнение.
Когато мислещият употребява алената шапка, той в никакъв случай не би трябвало да прави опити да оправдава изразените си усеща или да търси логическа аргументация за тях.
3. Черна шапка
Черната шапка е една от най-често “използваните ” шапки в мисленето и се свързва с логически-негативното.
Чрез мислене вид “Черна шапка ” ние си обясняваме нещата по логичен път, само че нормално използваме заключенията си с цел да решим за какво нещо НЯМА да стане, за какво някаква концепция НЕ Е добра и така нататък
Едуард де Боно споделя следното във връзка на черната шапка: “Повечето мислещи – както опитните, по този начин и неопитните – се усещат най-удобно, когато нахлупят черната шапка. Това е по този начин поради особеното значение, което западната цивилизация придава на разногласието и рецензията.
Колкото и учудващо да звучи, огромна част от хората смятат, че основната функционалност на мисленето е да се носи черната шапка. За страдание по този начин се подценяват напълно съзидателния, креативен и градивен аспект на мисленето. Въпреки това мисленето на черната шапка е доста значима част от цялостния умствен развой. ”
Мислещият с черна шапка изяснява за какво едно нещо няма да работи. От него се чака да изтъкне рисковете, заплахите, евентуалните проблеми, както и минусите на даден план.
Мисленето на черната шапка не е спор и в никакъв случай не трябва да бъде възприеман по този метод. Мисленето на черната шапка е справедлив опит да се нанесат върху картата съответните отрицателни детайли. Мисленето на черната шапка може да оцени една концепция предвид на предишното, с цел да се види до каква степен тя подхожда на това, което е известно. Мисленето на черната шапка не трябва да се употребява за реализиране на наслаждение от отрицанието или за изложение на отрицателни интуиции. Ако желаете да изразите свои отрицателни интуиции, използвайте алената шапка, а не черната.
4. Жълта шапка
Жълтата шапка е логическото-позитивно мислене. Жълтото, като знак на слънцето, е мотив за оптимизъм, за проактивност, за вяра в бъдещето. На база на логиката, носителите на жълтата шапка вземат решения кои благоприятни условия и други възможности за работа са перспективни.
Или, при жълтите шапки акцентът в мисленето е към позитивното, към градивното, към вероятните позитивни резултати.
Едуард де Боно отбелязва следното за жълтата шапка: “Позитивното отношение е въпрос на избор. Можем да предпочетем да гледаме на нещата положително. Можем да решим да се концентрираме върху позитивните страни на обстановката. Можем да търсим потребното в нея. Подходът на жълтата шапка е тъкмо противопоставен на метода на черната шапка. Черната шапка се занимава с отрицателната оценка, а жълтата – с позитивната. За страдание, ние имаме повече естествени учредения да бъдем отрицателно, а не положително настроени. Негативното мислене може да ни защищити от неточности, опасности и рискове. Позитивното мислене би трябвало да бъде комбинация от любознание, наслаждение, охота и предпочитание „ да накараме нещата да станат. И може да се твърди, че човешкият напредък зависи точно от това предпочитание. ”
Мисленето на жълтата шапка изследва и изследва за съществуването на скъп капацитет и на вероятни изгоди. След това „ жълтото “ мислене намира логическата аргументация на този капацитет.
Мисленето на жълтата шапка е градивно и производително. С него са свързани съответните оферти и рекомендации. Освен това мисленето на жълтата шапка подтиква дейностите и реализирането на нещата. Целта на градивното „ жълто “ мислене е успеваемостта.
5. Зелена шапка
Зелената шапка е шапката на креативността и креативното мислене. Хората, които си поставят зелени шапки са хора, които търсят нови хрумвания, пробват се да откриват нови благоприятни условия, употребяват способи за поощряване на творчеството като брейнсторминг, търсят нови други възможности.
Едуард де Боно споделя следното за зелената шапка: “Зелената мислеща шапка се занимава съответно с новите хрумвания и новия взор към нещата. Мисленето на зелената шапка е ориентирано към бягство от старите хрумвания, с цел да се намерят по-добри, т.е. към смяната. Мисленето на зелената шапка е целеустремено и съсредоточено усилиe в тази тенденция. ”
Едуард де Боно предизвиква хората, които са по-често склонни да носят зелени шапки, да не се отчайват, в случай че си имат работа с авторитетни хора с черни шапки, а да се пробват да ги притиснат в ъгъла, като им предложат непосредствено да мислят изобретателно, най-малко за момент.
Например: “До в този момент говорихме по какъв начин тази концепция няма да се получи. Нека отделим малко време и се опитаме да бъдем изобретателни (т.е. “Нека да сложим зелените шапки ”).
Де Боно счита, че сходен метод слага хората с черни шапки в неподходящо състояние, с цел да излязат от което те или би трябвало да одобряват предлагането (т.е. полемиката да стартира в нова за тях посока), или да признаят, че нямат способността да мислят изобретателно.
6. Синя шапка
Синята шапка е оня метод на мислене и държание, при който обстановката се управлява съгласно събитията.
Ако полемиките в един екип да вземем за пример стигат до задънена улица или е налице групово единодушие, индивидът със синя шапка ще е този, който ще насочи хората към къса брейнсторминг сесия (зелена шапка), към събиране на повече информация (бяла шапка) и така нататък
Едуард де Боно отбелязва следното за синята шапка: “Представете си пулт за ръководство. Управлява го човек, облечен в синьо, носещ синя шапка. Когато сложим синята шапка, към този момент не мислим за тематиката на полемиката. Вместо това мислим за мисленето, което е належащо за разглеждането на тази тематика. Освен за синьото небе и всеобхватното ръководство, синьото е и подстрекателство за дистанцираност, самообладание и слагане на нещата под надзор.
Диригентът на един оркестър прави знак първо на цигулките, по-късно на духовите принадлежности. Диригентът ръководи оркестъра. Диригентът носи синя шапка. Синята шапка прави за мисленето това, което диригентът прави за оркестъра. Когато носим синята шапка, ние споделяме на другите, а по този начин също и на себе си – коя от останалите пет шапки да си сложим. Именно мисленето на синята шапка ни споделя по кое време да сменим шапките. ”
Мислещият със синя шапка следи протичащия развой на мислене. Той е хореографът, който режисира стъпките, само че и критикът, който гледа какво се получава. Освен да обобщава понякога какво е реализирано досега, синята шапка има за задача да формулира окончателните изводи и заключения.
В обобщение
Методът “Шест мислещи шапки ” на де Боно е мощно средство за търсене на най-хубавите решения от разнообразни страни и гледни точки.
Методът разрешава в една групова полемика да намерят място множество способи на мислене, без да господства нормалното или типично мислене, присъщо за групата. Шестте мислещи шапки включват мислене, учредено на обстоятелства, само че също по този начин и на усеща, на рецензия, на оптимизъм, на творчество.
Откритията и умозаключенията, до които може да се доближи благодарение на шестте мислещи шапки вършат този способ потребен инструмент в ръцете на ръководители, които търсят способи да покачат качеството на взимане на решения по време на разнообразни групови или екипни срещи.
Последвайте канала на
Шестте мислещи шапки оказват помощ избран въпрос да се прегледа от шест разнообразни страни (гледни точки). Това е потребно и се прави за да се реши обстановката по уравновесен метод и да се вземе най-хубавото решение.
Методът е откритие на малтийския мислител Едуард де Боно, който го разпространява през 1985 година в своята едноименна книга “Шест мислещи шапки ”.
Нека разгледаме “Шестте мислещи шапки ” по-подробно:
Методът на шестте мислещи шапки предизвика хората да мислят отвън одобрените си мисловни схеми, възприемайки шест обособени гледни точки. Всяка позиция се символизира от шапка с избран цвят:
Бяла шапка;
Червена шапка;
Черна шапка;
Жълта шапка;
Зелена шапка;
Синя шапка.
Как работи методът?
Хората от групата поставят (символично) на главата си първо една от шапките. След като обмислят или изчерпят всички благоприятни условия посредством вида мислене, който символизира шапката, те минават към шапка с нов цвят и така нататък, до цялостната ротация на всички шест шапки.
Методът може да се употребява както по време на групови работни срещи, по този начин и независимо. Целта и в двата случая е да се получи едно по-задълбочено схващане върху избран проблем, с което да бъде усъвършенстван и процесът по вземане на решения.
Ето по какъв начин самият Едуард де Боно показва концепцията си за “Шест мислещи шапки ”:
Нека разгледаме по-подробно спецификата на всяка една шапка, т.е. всеки присъщ метод на мислене.
1. Бяла шапка
Бялата шапка е знак на обективното мислене и е обвързвана с данните, информацията, въпросите, които обясняват една или друга информация, както и със слушането, несъмнено.
Хората, за които споделяме, че са си поставили бялата шапка, са хора, които търсят или дават информация. И така като креативно мислене и мисленето въобще не е допустимо без информация, бялата шапка е методът (като жанр на поведение) да се дава или събира такава информация.
Едуард де Боно отбелязва следното във връзка на бялата шапка:
“Представете си един компютър, който дава обстоятелствата и цифрите, които са му поискани. Компютърът е безпристрастен и справедлив. Той не предлага тълкования или отзиви.
Когато мислещият човек носи бялата шапка, той играе ролята на компютър.
Могат да ви помолят да си сложите бяла мислеща шапка или можете да поискате различен да сложи бяла мислеща шапка. Можете също по този начин да решите самичък да си сложите бяла мислеща шапка, както и самичък да я свалите. ”
Мисленето на бялата шапка значи стриктност и изясненост. Мислещият в бяло се стреми да бъде колкото се може по-неутрален и справедлив при търсенето или даването на информацията. Бялото (отсъствието на цвят) е знак на индиферентност.
2. Червена шапка
Червената шапка се свързва с възприятията и интуицията.
Понякога ние не можем да сме сигурни в едно или друго наше деяние, само че вътрешно усещаме, че знаем какво е нужно да създадем. Червената шапка е мисленето в областта на ирационалното, на интуитивното, т.е. на база на събран опит от предишното, само че без задоволително информация и обстоятелства.
Едуард де Боно отбелязва следното във връзка на алената шапка: “Когато мислещият човек си поставя алената шапка, има опция да каже: „ Ето какво усещам аз по този въпрос. “
Червената шапка легитимира възприятията и чувството като значима част от мисленето. Тя дава израз на вътрешното ни възприятие, тъй че да може да стане част от картата на мисленето. Червената шапка разрешава на мислещия да изследва вътрешното чувство на другите, като ги помоли за тяхното „ алено “ мнение.
Когато мислещият употребява алената шапка, той в никакъв случай не би трябвало да прави опити да оправдава изразените си усеща или да търси логическа аргументация за тях.
3. Черна шапка
Черната шапка е една от най-често “използваните ” шапки в мисленето и се свързва с логически-негативното.
Чрез мислене вид “Черна шапка ” ние си обясняваме нещата по логичен път, само че нормално използваме заключенията си с цел да решим за какво нещо НЯМА да стане, за какво някаква концепция НЕ Е добра и така нататък
Едуард де Боно споделя следното във връзка на черната шапка: “Повечето мислещи – както опитните, по този начин и неопитните – се усещат най-удобно, когато нахлупят черната шапка. Това е по този начин поради особеното значение, което западната цивилизация придава на разногласието и рецензията.
Колкото и учудващо да звучи, огромна част от хората смятат, че основната функционалност на мисленето е да се носи черната шапка. За страдание по този начин се подценяват напълно съзидателния, креативен и градивен аспект на мисленето. Въпреки това мисленето на черната шапка е доста значима част от цялостния умствен развой. ”
Мислещият с черна шапка изяснява за какво едно нещо няма да работи. От него се чака да изтъкне рисковете, заплахите, евентуалните проблеми, както и минусите на даден план.
Мисленето на черната шапка не е спор и в никакъв случай не трябва да бъде възприеман по този метод. Мисленето на черната шапка е справедлив опит да се нанесат върху картата съответните отрицателни детайли. Мисленето на черната шапка може да оцени една концепция предвид на предишното, с цел да се види до каква степен тя подхожда на това, което е известно. Мисленето на черната шапка не трябва да се употребява за реализиране на наслаждение от отрицанието или за изложение на отрицателни интуиции. Ако желаете да изразите свои отрицателни интуиции, използвайте алената шапка, а не черната.
4. Жълта шапка
Жълтата шапка е логическото-позитивно мислене. Жълтото, като знак на слънцето, е мотив за оптимизъм, за проактивност, за вяра в бъдещето. На база на логиката, носителите на жълтата шапка вземат решения кои благоприятни условия и други възможности за работа са перспективни.
Или, при жълтите шапки акцентът в мисленето е към позитивното, към градивното, към вероятните позитивни резултати.
Едуард де Боно отбелязва следното за жълтата шапка: “Позитивното отношение е въпрос на избор. Можем да предпочетем да гледаме на нещата положително. Можем да решим да се концентрираме върху позитивните страни на обстановката. Можем да търсим потребното в нея. Подходът на жълтата шапка е тъкмо противопоставен на метода на черната шапка. Черната шапка се занимава с отрицателната оценка, а жълтата – с позитивната. За страдание, ние имаме повече естествени учредения да бъдем отрицателно, а не положително настроени. Негативното мислене може да ни защищити от неточности, опасности и рискове. Позитивното мислене би трябвало да бъде комбинация от любознание, наслаждение, охота и предпочитание „ да накараме нещата да станат. И може да се твърди, че човешкият напредък зависи точно от това предпочитание. ”
Мисленето на жълтата шапка изследва и изследва за съществуването на скъп капацитет и на вероятни изгоди. След това „ жълтото “ мислене намира логическата аргументация на този капацитет.
Мисленето на жълтата шапка е градивно и производително. С него са свързани съответните оферти и рекомендации. Освен това мисленето на жълтата шапка подтиква дейностите и реализирането на нещата. Целта на градивното „ жълто “ мислене е успеваемостта.
5. Зелена шапка
Зелената шапка е шапката на креативността и креативното мислене. Хората, които си поставят зелени шапки са хора, които търсят нови хрумвания, пробват се да откриват нови благоприятни условия, употребяват способи за поощряване на творчеството като брейнсторминг, търсят нови други възможности.
Едуард де Боно споделя следното за зелената шапка: “Зелената мислеща шапка се занимава съответно с новите хрумвания и новия взор към нещата. Мисленето на зелената шапка е ориентирано към бягство от старите хрумвания, с цел да се намерят по-добри, т.е. към смяната. Мисленето на зелената шапка е целеустремено и съсредоточено усилиe в тази тенденция. ”
Едуард де Боно предизвиква хората, които са по-често склонни да носят зелени шапки, да не се отчайват, в случай че си имат работа с авторитетни хора с черни шапки, а да се пробват да ги притиснат в ъгъла, като им предложат непосредствено да мислят изобретателно, най-малко за момент.
Например: “До в този момент говорихме по какъв начин тази концепция няма да се получи. Нека отделим малко време и се опитаме да бъдем изобретателни (т.е. “Нека да сложим зелените шапки ”).
Де Боно счита, че сходен метод слага хората с черни шапки в неподходящо състояние, с цел да излязат от което те или би трябвало да одобряват предлагането (т.е. полемиката да стартира в нова за тях посока), или да признаят, че нямат способността да мислят изобретателно.
6. Синя шапка
Синята шапка е оня метод на мислене и държание, при който обстановката се управлява съгласно събитията.
Ако полемиките в един екип да вземем за пример стигат до задънена улица или е налице групово единодушие, индивидът със синя шапка ще е този, който ще насочи хората към къса брейнсторминг сесия (зелена шапка), към събиране на повече информация (бяла шапка) и така нататък
Едуард де Боно отбелязва следното за синята шапка: “Представете си пулт за ръководство. Управлява го човек, облечен в синьо, носещ синя шапка. Когато сложим синята шапка, към този момент не мислим за тематиката на полемиката. Вместо това мислим за мисленето, което е належащо за разглеждането на тази тематика. Освен за синьото небе и всеобхватното ръководство, синьото е и подстрекателство за дистанцираност, самообладание и слагане на нещата под надзор.
Диригентът на един оркестър прави знак първо на цигулките, по-късно на духовите принадлежности. Диригентът ръководи оркестъра. Диригентът носи синя шапка. Синята шапка прави за мисленето това, което диригентът прави за оркестъра. Когато носим синята шапка, ние споделяме на другите, а по този начин също и на себе си – коя от останалите пет шапки да си сложим. Именно мисленето на синята шапка ни споделя по кое време да сменим шапките. ”
Мислещият със синя шапка следи протичащия развой на мислене. Той е хореографът, който режисира стъпките, само че и критикът, който гледа какво се получава. Освен да обобщава понякога какво е реализирано досега, синята шапка има за задача да формулира окончателните изводи и заключения.
В обобщение
Методът “Шест мислещи шапки ” на де Боно е мощно средство за търсене на най-хубавите решения от разнообразни страни и гледни точки.
Методът разрешава в една групова полемика да намерят място множество способи на мислене, без да господства нормалното или типично мислене, присъщо за групата. Шестте мислещи шапки включват мислене, учредено на обстоятелства, само че също по този начин и на усеща, на рецензия, на оптимизъм, на творчество.
Откритията и умозаключенията, до които може да се доближи благодарение на шестте мислещи шапки вършат този способ потребен инструмент в ръцете на ръководители, които търсят способи да покачат качеството на взимане на решения по време на разнообразни групови или екипни срещи.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ